Режимът е принуден да се съхранява, като непрекъснато повишава нивото на агресивност и „борба със западното влияние“, казва директорът на независимата социологическа агенция „Левада-център“ пред The Insider
- Господин Гудков, как изглежда портрета на поддръжника на войната срещу Украйна и на Владимир Путин?
- Трудно е да се намери водораздел, но, действително, младежта в по-малка степен подкрепя военните действия и Путин, протестни настроения изразяват хората между 25 до 35 години. Това са хората, които по-малко вярват на Путин и повече, отколкото останалите разбират катастрофалните последствия от провежданата от него политика. Като цяло над 90% от хората на възраст над 65 години подкрепят войната, а сред младежта – малко над 60%.
Образованието практически не играе роля и даже напротив, което ме кара да преразгледам много неща. По-агресивно са настроени хората с висше образование, идеологически ангажираните, тези, които изпитват сериозен комплекс за малоценност, много по-силно чувстват травмата от загубата на идеологията на велика сила.
Особено поразителни в тази връзка са настроенията на Москва. Москва, която винаги е била център на антипутинските настроения, сега демонстрира най-голяма лоялност към него. Най-висока подкрепа за война до победа, агресия по отношение на Запада.
- С какво си го обяснявате? Пропаганда или нещо друго?
- Трябва да сме наясно кои са хората, за които говорим. От една страна, това е администрацията, те естествено са лоялни. От друга страна, имаме така наречената интелигенция – държавни служители с висше образование, бюрокрация, научни работници, журналисти, образователни кадри. Като цяло интелигенцията е поставена в ситуация на принудителна сервилност.
И тя си самовнушава, че това е начина, така трябва да се живее.
Оказа се, че тази прослойка няма никакви твърди, още по-малко морални, идеологически принципи
Те охотно преформулираха поведението на Запада като проява на „вечна русофобия“, презрение към руснаците и така нататък.
А хората с по-нисък статус са убедени, че „нас не ни обичат“, гонят ни, не ни дават визи.
И всичко това придобива карикатурно-гротескна форма – обединение на невежество и наглост.
Още веднъж казвам, това е вътрешна реакция на чувството на морален дискомфорт, социален дискомфорт, а не реакция на реални действия на Запада.
- А каква е подкрепата на „народа“ за все по-репресивните закони?
- Моята оценка е такава: 45% подкрепят, 25, максимум 30% не са съгласни, но останалите, немалка част – просто не ги засяга. Това се отнася за мерките към протестиращите против войната или по отношение на цензурата. Това е повече, отколкото антивоенно настроените. Например, малко повече от половината са готови да подкрепят по-репресивни закони, а 20 до 30% не са съгласни, но те нямат намерение да заявяват това или да предприемат някакви действия.
Затова режимът, който е много еклектично, неустойчиво образувание, е принуден да се съхранява, като непрекъснато повишава нивото на агресивност и „борба със западното влияние“.
Започвайки от 2012 година тонът на антизападната конфронтация и дискредитация на идеите за правата на човека, свободата, демокрацията, разделянето на властите, контрол над властта се засилваше непрекъснато.
Даже и репресиите срещу ЛГБТ, на пръв поглед за страничния наблюдател връзката не е видима: къде е ЛГБТ, къде е втвърдяването на режима? Но за обектите на пропагандата това е разврат, поквара на децата ни, падане на раждаемостта. Общо взето – всичко, каквото се сетите. И работата не е в борбата с хомосексуалността, а в това, че зад това стои правото на личността, частният и живот, каквато и форма да има той – сексуален живот, книги, филми, изказвания.
Мачка се всичко, което изглежда „антидържавно“.
Затова режимът ще ожесточава репресиите.
Той ще става все по-агресивен.
Например, законът за конфискация на имуществото за „фейкове и антидържавна дейност“, това е шедьовър, това е вече физическо унищожение, съпоставимо с масови репресии.
- И докъде ще се стигне по този път?
- Не мога точно да отговоря, предполагам, че политтехнолозите, пропагандистите работят на базата на някакви разработки, закрити, частни проучвания. Но, че не става дума за спонтанна идея на някакъв идиот, а за напълно планомерни и така наречени „научни“ разработки – това е факт. Става дума за напълно преднамерени действия.
Не се наемем да кажа до каква сметка са пресметнати, но в далечна перспектива те ще подкопават режима, режимът ще отслабва от тези действия. Но засега той действително успява да се съхрани, усилвайки репресивния си и агресивен характер.
- А как ще се отрази продължаваща мобилизация? Защо това не се чувства като създаващ настроения фактор?
- Ако погледнем общия брой на мобилизираните, които са както твърдят около 600 хиляди, добавете още няколко стотин хиляди, тоест, около 2% от мъжкото население. Даже ако добавим семействата им, това като цяло е сравнително малка част от население. При това много специфична социална среда. Мобилизираните не са хора от високите слоеве, не са от столицата, а са хора от провинцията, бедни, хора, заети с физически труд, слабообразовани. Като цяло аморфна среда.
Това е резултат от много последователни усилия на властта към фрагментация на обществото, на лишаване на обществото от същинска информация за състоянието на нещата.
До момента Министерството на отбраната не е съобщило нищо за броя на загиналите и ранените. Такива данни няма. Хората само подозират, че са много, но какво означава много? А мълчанието по този проблем в краткосрочна перспектива създава състояние на объркване и тревога.
- Какво се промени през тези години в Москва, в атмосферата на града? Съществува ли изобщо чувството, че нещо се случва?
- Външно нищо не се случва. Народът се разхожда, доволен е, празнува. Мисля, че вътрешно те чакат. Тази неопределеност на очакването – какво ще се случи и чувството за собствена безпомощност, неконтролируемост, невъзможност да определяш собствения си живот – това създава скрита вътрешна тревога, неартикулирана атмосфера на тревожност.
Всички знаят за какво може да се говори и за какво не може, затова на повърхността всичко е нормално. Заведенията са пълни, гуляи, показност…гробищна естетика. Рози…
Има признаци на умора от войната, нежелание, усещането, че войната ще е безкрайна. Това е действителното мнозинство.
Първоначално се очакваше, че това ще бъде краткосрочна операция. Сега мнозинството смята, че това ще бъде за дълго, за много дълго…
Мнозинството смята, че Русия плаща твърди висока цена за войната.
Това преди го нямаше и това настроение се засилва, вече преобладава. Но това не променя принципното отношение към войната: войната е нужна, войната е правилна и ние ще победим в тази война.
И тук почти нищо не се случва, защото информационното поле, полето на общественото съзнание се контролира на първо място от телевизията.
Няма никакви други представи, няма и алтернатива на това.
Превод: Faktor.bg