Организацията на Североатлантическия договор – НАТО – е създадена през 1949 година. Това е първият военен съюз, в който САЩ влиза в мирно време и с който се съгласяват да съгласуват своята външна и отбранителна политика.
От самото начало отношенията между НАТО и Кремъл са сложни.
Безпрецедентните решения на американци, канадци и европейци за създаването на новия военен блок са предизвикани от действията на техния неотдавнашен съюзник – СССР, който последователно нарушава подписаните споразумения, отказва да изтегли войските си от окупираните страни, а също така с насилствени методите издига на власт свои марионетни правителства в страните от Източна Европа.
Към онзи момент СССР разполага с най-големите сухопътни сили в света – това е добре въоръжена армия, способна да нанесе мощен проникващ удар в Западна Европа.
На 5 март 1946 година бившият премиер на Великобритания Уинстън Чърчил, който преди това призовава за сътрудничество с Москва в името на съвместната борба с нацизма, описва ситуацията в прочутата си реч във Фултън така:
„От Шчечин на Балтийско море и до Триест на Адриатическо над Европа се спусна желязна завеса. Варшава и Берлин, Прага и Виена, Будапеща и Белград, Букурещ и София — всички тези славни градове с всичките си жители и с цялото население на обкръжаващите ги градове и райони попаднаха в сферата на съветското влияние“
Фултънската реч
се смята и до днес за символичната дата на началото на Студената война.
Три седмици по-късно американският дипломат Джопрдж Кеннан изпраща от Москва в Държавния департамент „Дългата телеграма“.
Кеннан констатира, че в лицето на СССР светът се сблъсква с „политическа сила, която фанатично вярва, че е невъзможно съвместно съществуване със САЩ, че разрушаването на вътрешната хармония на американското общество е „желателно и задължително“, че традиционният западен начин на живот трябва да бъде унищожен, международният авторитет на САЩ да бъде подкопан, в името на сигурността на съветската власт“.
Кеннан излага и фундаменталните принципи на външната политика на САЩ и съюзниците им в новите условия, която получава названието „стратегия на сдържането“.
На 12 март 1947 година президентът Хари Труман провъзгласява принципите на външната политика, според които Съеденините щати са длъжни да „подкрепят свободните народи, които се съпротивляват на опитите за подчинение от страна на въоръжени малцинства или външен натиск“.
Студената война става реалност, а създаването на НАТО – осъзната необходимост. Само след година започва първият „горещ конфликт“ на Студената война – войната в Корея: комунистическата Северна Корея, въоръжена от Съветския съюз и управлявана от съветски марионетки, напада Южна Корея.
В Европа се опасяват, че СССР може да опита аналогичен сценарии в Германия.
Междувременно СССР провежда редица инициативи, целящи изключването на САЩ и Канада от европейските дела, като опитва да използва за тази цел ООН.
Но през март 1954 година, веднага след смъртта на Сталин,
СССР предприема опит да стане член на НАТО
Съответното предложение е подготвено от сталинския министър на външните работи Вячеслав Молотов и изпратено до Вашингтон, Лондон и Париж, макар че в този момент политическа столица на Алианса вече е Брюксел.
Тази стъпка илюстрира съветското разбиране за НАТО: доброволният съюз на демократични държави в Москва смятат просто за инструмент на външната политика на трите велики сили.
Съветската оценка с десетилетия надживява съветския режим: съвременният руски политически елит характеризира НАТО по аналогичен начин.
През 2022 година първият заместник-председател на Държавната дума по въпросите на евразийската интеграция Виктор Водолацки заяви, че „НАТО 100% се управлява единствено от САЩ, а всички останали страни са само сателити и марионетки“, а през 2024 година президентът Владимир Путин нарече НАТО „нищо повече от инструмент на външната политика на САЩ“.
През 1954 година СССР „предлага“ на НАТО „да се откаже от агресивния си характер“, тоест да престане да бъде военан съюз с централизирано военно командване и да приеме „страните с народна демокрация“, тоест съветските сателити.
Вместо НАТО СССР предлага създаването на някаква „европейска организация за сигурност“.
От гледна точка на СССР, предложението е печелившо погледнато от всяка страна: ако СССР стане член на НАТО, то той ефективно би блокирал работата на Алианса, в който всички решения се вземат с консенсус. На свой ред отказ от страна на НАТО би бил прекрасен повод за обвинения срещу Запада в милитаризъм и неготовност да бъдат приети „мирните“ предложения на Москва.
Въпреки това, през май 1954 година НАТО отхвърля предложението на СССР, като посочва, че съветското членство ще противоречи на демократичните и отбранителни цели на Алианса: в същото време милиони граждани на СССР са лишени от свобода с абсурдни обвинения, разобличаването на култа към личността започва едва през 1956 година.
През 1955 година СССР и неговите европейски сателити създават организацията на Варшавския договор, чието противопоставяне с НАТО продължава до края на 80-те години и края на Студената война.
След края на Студената война, разпускането на Варшавския договор и разпада на СССР отношенията НАТО – Русия значително се подобряват. Двете страни провеждат кардинално съкращаване на своите въоръжени сили – в онзи момент изглежда, че епохата на противопоставянето завинаги е отишла в миналото.
НАТО и Русия официално установяват партньорски отношения, а през 1997 година подписват „Основополагащ акт Русия – НАТО за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност“, съгласно който Алиансът и Русия се задължават да не разполагат съществено количество свои войски в близост до съвместните си граници на постоянна основа.
Започва работа Съвет Русия – НАТО, а в щаб-квартирата на НАТО се появяват постоянни представители на Русия, двете страни се договарят за съвместна борба против тероризма, наркоразпространението и различните кризи.
През цялото време обаче Русия изразява недоволство от разширяването на НАТО на Изток – тоест, приемането в Алианса на страните от Източна Европа и разполагането на системите ПРО в Европа.
Съседите на Русия, които имат богата история на конфликти с нея обаче категорично не вярват в нейните уверения за стремеж към мир, а жестокостта на руските войски в Чечня само подхранват тези опасения, и затова смятат, че
НАТО е единствената гаранция за тяхната сигурност
Русия в продължение на десетилетия обвинява и продължава да обвинява НАТО, че Алиансът и бил „обещал“ да не приема страните от Източна Европа, макар че нито един договор, подписан от страните от НАТО и Русия не съдържа подобни задължение.
През последните десетилетия Русия нарича заплаха за ядрения паритет със САЩ разполагането в Европа на ограничено количества системи ПРО, предназначени за борба с ракетния арсенал на Иран.
САЩ и техните съюзници нееднократно са декларирали, че Русия няма причини да се опасява от ПРО.
На свой ред в НАТО смятат, че Русия нарушава фундаментални принципи на системата на международните отношения – опитва се да ограничава държавния суверенитет на държави, които смята, че са в сферата и на интереси и посяга на териториалната им цялост (Грузия, а по-късно и Украйна).
В края на 2000-те, стана видимо, че Русия от несъвършена демокрация се превръща в автокрация, в която се ограничават базови човешки права, включително свобода на словото, независим съд и честни избори – което противоречи на фундаменталното положение от Устава на НАТО, съгласно който „договарящите се страни са преизпълнени с решителност да защитават свободата, общото наследство и цивилизация на своите народи, основани на принципите на свободата на личността и законността“.
Русия никога не е предприемала официални опити да влезе НАТО и не е изпращала съответните заявки в Брюксел.
Владимир Путин нееднократно е заявявал, че през 2000 година е повдигал този въпрос при срещите си с тогавашния президент Бил Клинтън, макар че нито една държава, членуваща в НАТО няма право да говори от името на Алианса.
След нахлуването на Русия в Украйна
отношенията се обостриха безпрецедентно
След 2014 година, след незаконното анексиране на Крим, Брюксел практически прекрати практическото сътрудничество с Русия.
През 2022 година беше приета Стратегическата концепция на НАТО, която гласи, че Русия е най-значителната и директна заплаха за сигурността на държавите от Алианса.
Превод: Faktor.bg