Нася Кралевска, Филаделфия, САЩ, специално за Factor.bg
Трагична бе съдбата на еврейското население на Европа, подложено на геноцид по време на Втората световна война. Стотици хиляди мирни граждани бяха принудени да напуснат родните си страни. Други стотици хиляди, останали в тях, споделиха далеч по-жестока съдба - те загубиха живота си в създадените с цел масово изтребление на хора концлагери на Третия Райх.
„Енциклопедия на Холокоста“ (Encyclopedia of the Holocaust, Volume 1), издадена през 1990 г. от Macmillan Publishing Company, New York, обобщава в таблица броя на убитите евреи в двадесет и две държави на стария континент по време на зловещия Холокост.
Цифрите са зашеметяващи.
В Унгария от 825 000 души еврейско население са физически унищожени между 550 000 и 569 000 човешки същества. В Нидерландия от 140 000 души преди войната, са погубени 100 000 евреи. В Полша от 3 300 000 – 3 000 000. В Съветския съюз от 3 020 000 – 1 100 000. Във Франция от 350 000 – 77 320. В Румъния от 609 000 – между 271 000 и 287 000. В Словакия от 88 950 – между 68 000 и 71 000. В Белгия от 65 700 – 28 900. В Бохемия и Моравия от 118 310 – 78 150.
Сравнено с посочените цифри умъртвените евреи в самата Германия и в присъединената през 1938 г. към нея Австрия са по-малко на брой. В Германия от наброяващото преди Втората световна война еврейско малцинство от 566 000 души са ликвидирани по садистичен начин между 134 500 и 141 500 нещастници. В Австрия от 165 000 евреи са избити 50 000 мъченици. Явно и в двете държави, подвластни пряко на чудовището Адолф Хитлер, голяма част от евреите са се разделили с родните си места преди масовите изтребления.
Общо в двадесетте и две държави 5 860 000 души са лишени от живот.
За това число не допринася единствено Царство България.
В списъка, организиран по азбучен ред, държавата ни е на четвърто място. Но тя прави изключение. Срещу 50 000 евреи в страната ни – в колонката „унищожени“ фигурира цифровият знак НУЛА.
Дори срещу Дания, в която преди Втората световна война евреите са на брой 7 800, е отбелязана загуба на 60 човешки живота.
Има и нещо друго. Скандинавското кралство спасява еврейското си население като го прехвърля с рибарски лодки - често срещу добро заплащане, - на бреговете на съседна държава - неутрална Швеция. А ние спасяваме евреите си на собствена територия с активното участие на огромна част от българския народ, предвождан от додеветосептемврийски си държавници, политици, духовници, учени, творци. И в крайна сметка - с хуманното решение и с проявената смелост на цар Борис Трети.
Тук червените ми сънародници ще закрещят в яростен хор: А как така не сме спасили и еврейските малцинства в Македония и Тракия на брой общо 11 384 души? И защо те не са отбелязани като жертви в таблицата срещу името на България?
Ще дам отговор.
Съставителите на таблицата са се съобразили, че въпросните люде са граждани на Югославия и на Гърция, а не на България. И по тази причина са ги включили в числото на невинните жертви в западната и в южната ни съседки.
В Югославия от 78 000 евреи животът си по време на Холокоста са загубили между 56 200 и 63 300 души. В Гърция от 77 380 души еврейско население – между 60 000 и 67 000.
Историята е съхранила друга печална истина. В Македония и в Тракия местното население не се противопоставя на заповяданата от германците депортацията на еврейските си съграждани. И не организира защитни действия за предотвратяване на трагедията им.
Ще рече – югославяни и гърци постъпват тъкмо обратно на българите.
Карл Хофман, представител на Централния офис за сигурност на тоталитарна Германия, пише от София на 5 април 1943 г. до началниците си в Берлин: „Всеки, който е наясно с обстоятелствата в България трябва да осъзнае, че с приближаването на „транспорта“ на евреите, ще се явят проблеми… Еврейският въпрос не съществува в България по начина, по който той стои в Германия. Идеологическите и расовите предпоставки, необходими за да се убедят хората в България в неотложната нужда да се реши Еврейския въпрос - както е в Райха, не се откриват в тази страната.“
Поколения българи израснахме в неведение относно безпрецедентния героизъм, проявен от народа ни за спасяване на еврейското ни малцинство. Комунистите с всички средства го прикриваха. Всъщност към края на червения им режим те започваха да прокарват смехотворната идея, че Янко - ще рече завършилият с трудност гимназия печатар без постоянна работа Тодор Живков, е спасил българските евреи от лагерите на смъртта на Фюрера.
Същият Живков, който десетилетия след това в ролята си на диктатор отне имената и правата на близо един милион българските мюсюлмани. И прогони една трета от тях от страната на тяхното рождение.
Истината излезе наяве. Както и фактът, че сме единствената европейска държава, която не само е спасила в националните си граници целокупното си еврейско население, но го е и увеличила на брой през трудните години на Втората световна война. Побягнали от ужасите на Холокоста, стотици евреи от Западна и Средна Европа намират убежище в нашата страна.
Колко много неща Българската комунистическа партия не искаше да знаем…
И как престъпно, тенденциозно пренаписваше историята!
Днес обаче се знае, че от 43-та депутати от правителственото мнозинство на Двадесет и петото народно събрание - подписали протестното писмо против депортирането на българските евреи на заместник-председателя си Димитър Пешев, - „Народният съд“ осъди двадесет на смърт, шест – на доживотен затвор, осем – на 15 години затвор, сред които и самият Пешев!, – четири - на 5 години затвор и един - на 1 година затвор.
Това бе „наградата“ на комунистите за едни от най-заслужилите мъже за спасяването на българските евреи.